Макар че понятието "киберзрялост" може да не е познато на много фирми, не бива да се подценява дълбокото му значение. Киберзастраховката е нещо повече от защита срещу киберинциденти; тя предполага разбиране на по-широките последици, които киберзаплахите имат върху управлението, репутацията и ангажимента на компанията към принципите на екологичното, социалното и управленското управление (ESG). Изтъкнат глас в тази дискусия е Ерик Алтер, експерт от Marsh, старши вицепрезидент, лидер по корпоративен и търговски риск и кибер ангажименти в Обединеното кралство, който хвърля светлина върху ключовата роля на киберзастраховката като критичен за бизнеса актив, който надхвърля традиционните представи за защита.
Разглеждането на киберзастраховката през статичен обектив е погрешно схващане, което експертите от бранша се стремят да опровергаят. Като правят паралели със застраховането за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, те подчертават ролята на квалифицираните лица, които оценяват политиките и процедурите на организацията за тяхната способност да издържат на потенциални искове. Точно както нарушенията на правилата за здраве и безопасност могат да доведат до правни последици и да навредят на репутацията на компанията, така и неподходящите мерки за киберсигурност могат да изложат организациите на кибератаки и последващите ги последици. Това се простира отвъд обикновените опасения за застраховаемост; то обхваща области като корпоративно управление, директорска отговорност, грешки и пропуски, като всички те оказват значително влияние върху репутацията на дружеството.
Резонансът на тези прозрения се разпростира и в сферата на принципите на ESG, които са от особено значение за бизнеса. Да разгледаме сценарий, включващ производител, който е изправен пред кибернетичен пробив, довел до екологичен инцидент, като например изтичане на химикали. Това би било в пряко противоречие с аспекта "Е" на ESG. По подобен начин, ако бъдат компрометирани чувствителни данни на служители и клиенти, аспектът "S" на ESG се поставя под въпрос. Също толкова важен е и факторът "G", или управление. Киберзаплахите имат потенциала да нарушат основните операции и да компрометират функционалната цялост на компанията, което поражда опасения относно оперативната надеждност.
Експертите подчертават седем важни компонента, които трябва да включва една цялостна киберзастрахователна полица:
Например, компания за търговия на дребно, подложена на атака с цел получаване на откуп, блокира системите си за продажба, което води до загуба на приходи по време на натоварения празничен сезон. Цялостната киберзастраховка покрива прекъсването на дейността и улеснява плащането на откупи за възстановяване на дейността.
Съществуват три ключови съображения за ефективно интегриране на киберзастраховката във финансовото управление на организацията:
Представете си например финансова институция, която оценява своята киберзастрахователна полица, за да гарантира, че покритието съответства на потенциалните рискове, свързани с реакция при нарушаване на сигурността на данните, регулаторни глоби и уведомяване на клиентите. Екипът за управление на риска на институцията преглежда щателно условията на полицата, като оценява способността им да покриват различни сценарии, като например излагане на риск на клиентски данни, прекъсване на дейността и разходи за правна защита. Чрез количествено определяне на потенциалните разходи, свързани с тези инциденти, институцията гарантира, че избраната полица осигурява адекватна финансова защита.
Изместването на гледната точка към киберзастраховката като към инвестиция, а не като към разход, води до по-ясно открояване на нейното значение. Точно както фирмите разпределят ресурси за растеж и развитие, отделянето на средства за киберзастраховане означава ангажимент за укрепване на оперативната устойчивост, спазване на регулаторните стандарти и запазване на доверието на клиентите.
Като възприемат инвестиционен подход, предприятията се приспособяват към променящия се пейзаж на киберзаплахите и се позиционират така, че да се развиват в дигитално управлявания свят.
Позовавайки се на протоколите за информационна сигурност на Националния институт за стандарти и технологии (NIST), фирмите трябва да приемат 12 основни мерки за контрол:
В сферата на киберзастраховането счетоводителите и одиторите играят ключова роля, за да гарантират, че предприятията имат цялостно разбиране за финансовите и оперативните рискове, свързани с киберзаплахите. Те могат да съдействат за оценка на съответствието на киберзастрахователното покритие, като оценяват потенциалните разходи, анализират условията на полицата и установяват пропуските в покритието. В допълнение, те могат да помогнат на организациите да съгласуват своята стратегия за киберзастраховане с финансовите си цели и регулаторните изисквания, като предоставят ценни сведения за управлението на риска. Счетоводителите и одиторите могат да служат като съветници, които да насочват предприятията при вземането на информирани решения относно киберзастраховката като стратегическа инвестиция за повишаване на оперативната устойчивост и предпазване от потенциални киберинциденти.
В процеса на размисъл върху стратегическото значение на киберзастраховката и нейните въздействия върху бизнеса, TGS България насърчава организациите да вземат предвид проактивно проучванията, предоставени от експертите. Предприемането на стъпки за интегриране на стабилни политики за киберзастраховане, съгласувани с всеобхватни стратегии за управление на риска, е от жизненоважно значение за навигацията в постоянно променящия се аспект на киберзаплахите. Свържете се с TGS България още днес, за да разберете как нашият експертен опит може да подпомогне процеса ви към повишаване на киберзрялостта, укрепване на управлението и устойчив напредък в един все по-дигитален свят. Нека заедно да изградим устойчиво бъдеще.
