През февруари 2023 г. Народното събрание на България направи значителна крачка към повишаване на прозрачността и отчетността, като прие новия Закон за сигнализиране на нередности. Това законодателство е в тясно съответствие с Директива (ЕС) 2019/1937, като се фокусира върху защитата на лицата, които съобщават за нарушения на правото на Съюза. В сила от 4 май 2023 г., със специфични разпоредби, приложими за някои работодатели от частния сектор, считано от 17 декември 2023 г., Законът за подаване на сигнали за нарушения въвежда критични гаранции и отговорности за лицата, които разкриват нарушения в организациите.

В TGS България имаме удоволствието да споделим презентацията на нашия ценен партньор, TGS Румъния. Това сътрудничество отразява нашия ангажимент да предоставяме цялостна подкрепа за предприятията от Югоизточна Европа (ЮИЕ). Групата TGS е посветена на насърчаването на съответствието, етичното корпоративно управление и прозрачността в този динамичен регион. Кликнете върху връзката, за да изтеглите пълната презентация, създадена от TGS Румъния, и да научите повече: 2023 TGS Румъния - Подаване на сигнали за нередности

За кого се отнася законът?

Законът за подаване на сигнали за нередности се прилага за работодатели от публичния сектор (с изключение на по-малките общини), работодатели от частния сектор с над 50 служители и предприятия от частния сектор, участващи в специфични дейности, регулирани от ЕС. Този широк обхват гарантира прозрачност и отчетност в различните сектори.

Задължения на работодателя:

Работодателите трябва да създадат съвместими вътрешни канали за докладване, по които служителите да съобщават за нарушения на поверителността. Те трябва също така да създадат вътрешни правила за докладване, да назначат отговорни служители, да дефинират процедури за докладване и да водят документация. Работодателите трябва да предоставят статистически данни на националния орган, наблюдаващ подаването на сигнали за нередности, като по този начин насърчават културата на прозрачност.

Нарушения, подлежащи на докладване:

Законът обхваща широк спектър от нарушения, включително обществени поръчки, финанси, пране на пари, опазване на околната среда, обществено здраве, защита на потребителите, защита на личните данни и престъпления на работното място. Този всеобхватен подход позволява докладването и разглеждането на различни нарушения.

Защита на лицата, подаващи сигнали за нередности:

Този закон защитава хората, които говорят за неправомерни действия. Той се отнася за служители, държавни служители, лица, кандидатстващи за работа, и акционери. Това означава, че те не могат да бъдат наказвани за това, че са съобщили за лоши неща, като заплахи, загуба на работа, получаване на по-ниска заплата или нанасяне на вреда на репутацията или финансите им. Ако все пак им бъде нанесена вреда, лицата, подаващи сигнали, могат да поискат обезщетение за нанесени вреди.

Последици от неспазването на изискванията:

Нарушителите, включително юридическите лица, могат да бъдат санкционирани с глоби от 400 до 20 000 лева, като при повторно нарушение глобите са по-високи. Физическите лица, които съобщават невярна информация, могат да бъдат глобени от 3000 до 7000 лв.

Централният орган:

Комисията за защита на личните данни е централният орган за външно докладване и защита съгласно Закона за подаване на сигнали за нарушения. Тя издава инструкции, наредби, разглежда нарушенията и налага санкции, като осигурява ефективното им прилагане.

С приемането на Закона за подаване на сигнали за нарушения България предприе значителна стъпка към насърчаване на прозрачността, защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, и съгласуване с директивите на ЕС относно докладването на нарушения. Това законодателство засилва значението на етичното поведение и отговорността както в публичния, така и в частния сектор, допринасяйки за едно по-справедливо общество.