В днешния бързо променящ се професионален свят компаниите трябва да проявяват креативност, за да привличат и задържат добрите си служители. Наред с конкурентните заплати от тях се очаква да предоставят примамливи придобивки като безплатна храна и транспортна помощ. Гарантирането, че тези придобивки са в съответствие с данъчните разпоредби и действително допринасят за удовлетвореността на служителите, обаче представлява значително предизвикателство за работодателите. Нека разгледаме ефективни подходи за преодоляване на тези трудности, с цел повишаване на мотивацията ина служителите.

Данъчни задължения на социалните придобивки

В различните юрисдикции социалните придобивки, предоставяни в натура, обикновено подлежат на данъчно облагане съгласно разпоредбите за корпоративно подоходно облагане. Известен като "данък върху разходите" или "данък върху социалните разходи", този данък често е около 10 % и се изчислява въз основа на общия размер на социалните разходи, направени от работодателя през финансовата година. Въпреки това съществуват някои изключения. Вноските в схеми за доброволно осигуряване, като например вноските за здравно и животозастраховане, обикновено се ползват с необлагаем статут. По подобен начин ваучерите за храна и транспортните надбавки могат да бъдат освободени от данъчно облагане при определени условия.

В България спазването на данъчните разпоредби по отношение на социалните помощи е от съществено значение. Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) социалните разходи, направени от работодателя, подлежат на облагане. Тези разходи обхващат документираните социални придобивки, предоставяни в натура на работниците и служителите, включително ваучери за храна и надбавки за транспорт. Възможно е обаче да се прилагат освобождавания въз основа на конкретни критерии, посочени в българското данъчно законодателство. По-специално, вноските в схеми за доброволно осигуряване могат да бъдат освободени от данъчно облагане, което предлага облекчения както за работодателите, така и за служителите. Необходимото разбиране и спазване на тези данъчни разпоредби е от първостепенно значение за работодателите, за да гарантират спазването им при предоставянето на социални придобивки на своята работна сила.

Видове социални обезщетения, освободени от данъчно облагане

Някои социални придобивки, предоставяни от работодателите, са освободени от данъчно облагане, като предлагат ценни придобивки на служителите без допълнителни финансови тежести. Това подобрява цялостния пакет от компенсации, насърчава баланса между професионалния и личния живот и повишава морала и лоялността на служителите. Те включват:

• Доброволни осигурителни вноски:Вноските за здравни и животозастрахователни осигуровки са освободени от данъци в размер до 60 лв. месечно на служител. Това включва вноски за фондове за допълнително пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и вноски за застраховка "Живот".
• Ваучери за храна: Работодателите могат да предоставят необлагаеми ваучери за храна, като например купони за кафета, кредити за доставка на храна или ваучери за подаръци за ресторанти, в размер до 200 лв. на служител на месец. Тези ваучери имат за цел да облекчат разходите за храна в работно време.
• Надбавки за транспорт: Освободените от данъци обезщетения за пътуване до работа могат да включват пропуски за метрото, възстановяване на разходи за паркиране или разходи за придвижване с велосипед.
• Удобства на работното място: Освободените от данъци удобства, като фитнес центрове на място, субсидирано хранене в столова и места за отдих, като игрални зали или киносалони, допринасят за положителната работна среда. Например осигуряването на безплатен достъп до фитнес зала или предлагането на намалени цени на храната в столовата насърчава здравето и колегиалността на служителите. По подобен начин местата за отдих, като зали за игри или киносалони, могат да помогнат на служителите да се отпуснат, да стимулират креативността и да повишат продуктивността.
• Пенсионни вноски: Вноските в пенсионните фондове са освободени от данъци, което насърчава дългосрочната финансова сигурност на служителите.
• Помощ за грижа за децата: Помощта от работодателя за разходите за грижите за деца, като например субсидии за детски градини, е освободена от данъци, което подпомага баланса между професионалния и личния живот на родителите.
• Културни дейности: Освободените от данъци помощи за културни дейности включват билети за музеи, ваучери за театър и абонаменти за места за провеждане на културни събития.
• Уелнес програми: Подкрепата за здравни програми за служителите, наричани в много компании уелнес, които включват членство във фитнес зала или консултации за психично здраве, могат да бъдат освободени от данъчно облагане. Тези програми имат за цел да насърчат физическото и психическото благополучие, да намалят броя на отсъствията и да повишат продуктивността.
• Образователна помощ: Работодателите могат да предлагат помощ за образование, като например възстановяване на разходи за обучение или спонсориране на курсове за професионално развитие, без да се облагат с данъци. Тази разпоредба насърчава непрекъснатото учене и развиване на уменията на служителите, като стимулира културата на иновации и растеж.

Задължения за социално и здравно осигуряване

Основната предпоставка за налагане на задължения за социално осигуряване е свързана с извършването на трудова дейност. Това е установено в чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, според който задължението за осигуряване възниква от момента, в който лицата започнат да работят. Всички доходи от трудовите дейности, в т.ч. възнаграждения и други компенсации, независимо дали са начислени, но не са изплатени, или други доходи, подлежат на осигурителни вноски.

Нормативната уредба за внасянето на тези вноски върху средствата, предназначени за социални разходи, се съдържа в чл. 6, ал. 11 от същия кодекс. Съгласно тази разпоредба осигурителните вноски за социално и здравно осигуряване се внасят върху средствата за социални разходи, предоставяни редовно или периодично на работниците и служителите.

Въпреки това в законодателството в областта на социалното осигуряване съществуват изключения по отношение на някои социални придобивки, за които работодателите са освободени от задължението да изчисляват такива вноски. По-конкретно, за някои социални придобивки, като например ваучери за храна, предоставяни на работници и служители, включително на работещите по договори за управление, не се дължат осигурителни вноски.

В заключение, инвестирането в социални придобивки е от решаващо значение за удовлетвореността на служителите и конкурентоспособността. Въпреки това, навигирането в сложните данъчни и регулаторни условия изисква опит. Свържете се с TGS България за професионална помощ при изготвянето на вашия пакет от обезщетения.